Побити камъни
Защитена местност „Побити камъни“ | |
Побитите камъни | |
Информация | |
---|---|
Местоположение | България |
Данни | |
Площ | 253.3 хектара |
Създаден | 17 юли 1995 г. |
Защитена местност „Побити камъни“ в Общомедия |
Побитите камъни (до 29 юни 1942 г. – Дикилиташ, букв. от турски – „побити камъни“)[1] са скални образувания, разположени във Варненска област.
Местоположение[редактиране | редактиране на кода]
Разположени са на 18 km западно от Варна, от двете страни на главния път Варна – София, между селата Слънчево, Страшимирово и девненския квартал Повеляново. Административно се отнасят към община Аксаково. Разпределени са на 18 големи и малки групи на площ от 7 km2.
Описание[редактиране | редактиране на кода]
Представляват варовикови колони с различна височина – от 5 до 7 m, дебелина – от 0,3 до 3 m и различно сечение. Изглеждат като побити в пясъка и оттам идва името им. Колоните са без твърди основи, кухи и запълнени с пясък. Някои от тях са разположени на етажи с обща височина от 5 m.
През 1995 г. са категоризирани като защитена местност с от площ 253,3 хектара.[2]
Произход[редактиране | редактиране на кода]
За произхода им има много хипотези, които могат да се обединят главно в две групи – за органичния и неорганичния им произход. Първите са свързани с кораловите организми и други. Според вторите произходът им се обяснява с призматичното изветряне на скалите или с образуването на пясъчно-варовикови конкреции и др. За да бъдат опазени, през 1937 г. са обявени за природна забележителност.
Смята се, че са образувани преди около 50 милиона години. Въз основа на изобилното съдържание на вкаменелости, стратиграфският обхват на образуванията е определен в рамките на Долен Еоцен (48,6 – 53 млн. г.).
Галерия[редактиране | редактиране на кода]
Източници[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ Научноинформационен център „Българска енциклопедия“. Промени в наименованията на физикогеографските обекти в България 1878 – 2014 г. София, Книгоиздателска къща „Труд“, 2015. ISBN 978-954-398-401-5. с. 168.
- ↑ Побити камъни // Изпълнителна агенция по околна среда. Посетен на 2023-03-20.
Литература[редактиране | редактиране на кода]
- Начев, И. К.; Мандев, П. Д.; Желев, С. К. Побитите камъни - водораслови биохерми // Списание на Българското геологическо дружество 47 (3). 1986. с. 1 – 12.
- Памукчиев, Ангел. Нов поглед върху феномена „Побитите камъни“ (Дикилиташ), Варненско // Годишник на Софийския университет „Св. Климент Охридски“, Геолого-географски факултет 90 (1 - Геология). 1999. с. 10 - 26. Посетен на 7 април 2024.
- Радев, Васил Г. Дикилиташките стълбове от биогенетична гледна точка // Годишник на СУ, ФМФ 35 (3 (Естествена история)). 1939. с. 201-224. Посетен на 9 април 2024.
- Spratt, Thomas Abel Brimage. On the Geology of Varna, and the Neighbouring parts of Bulgaria // Quarterly Journal of the Geological Society. 1857. с. 73-83. Посетен на 7 април 2024.
- Toula, Franz. Geologische Untersuchungen im östlichen Balkan und in den angrenzenden Gebieten // Denkschriften der Kaiserlichen Akademie der Wissenschaften, Mathematisch-Naturwissenschaftliche Classe (57). 1890. с. 366 – 377. Посетен на 7 април 2024.
Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]
- Виктор Тепляков открива за света Побитите камъни, в „Морски вестник“
- По време на Кримската война полк. Хамилтън преоткрива за света Побитите камъни, в „Морски вестник“
- Побити камъни – Любомир Димитров Архив на оригинала от 2007-05-17 в Wayback Machine.